1879 - днес · шест войни

Войните и загиналите

Кога започва, срещу кого се води, кой кабинет управлява през това време и с какъв договор приключва.

Тук не се казва коя война е била права и кой е виновен - това е оценка, а оценките нямат място във факта. Кабинетът е посочен, защото управлява тогава, а не защото е причината; ролята му е изписана до името.

За нито една от тези войни няма едно общоприето число за загиналите. Разликата идва от това какво се брои - убити в бой, починали от рани, починали от болести, безследно изчезнали, цивилни. Затова всяко число стои с това, което брои, и с източника, който го дава. Общ сбор „загинали във войните“ съзнателно не се смята: събирането на числа, които броят различни неща, дава число, което не значи нищо.

Всичко до 31 март 1916 г. е по юлиански календар. Датите са по стар стил, освен когато изрично пише другото.

Сръбско-българската война1885-1885 Балканската война1912-1913 Междусъюзническата война1913-1913 Първата световна война1915-1918 Бомбардировките над България1943-1944 Отечествената война1944-1945

Войните

1885

Сръбско-българската война

срещу Кралство Сърбия

2 ноември 1885 г. - 16 ноември 1885 г. · стар стил

550убити войници и офицери от българска страна

един източник

Два месеца след Съединението на Княжество България с Източна Румелия Сърбия обявява война, за да не се остави съседът да се удвои. Българската армия е без висшия си команден състав: руските офицери са изтеглени след Съединението и частите се командват от капитани и поручици. Сраженията при Сливница и Драгоман спират настъплението, българските части влизат в Цариброд и Пирот, а на 16 ноември Австро-Унгария, Русия и Германия налагат спиране на военните действия. Мирният договор от Букурещ не мести граници - и точно това е резултатът: Съединението остава факт, а страната го отбранява сама.

Сърбия обявява война на България на 2 ноември 1885 г. по стар стил - 14 ноември по нов - след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сраженията при Сливница са на 5-7 ноември, при Драгоман - на 10 ноември; на 12 ноември българската армия влиза в Цариброд, на 14 ноември - в Пирот. На 16 ноември Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на военните действия и България го приема.^[4]

Фронт: Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, Видин

Приключва с: Примирие, подписано в Пирот · 9 декември 1885 г. (неустановен стил)Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г. по стар стил - 3 март по нов. Стилът на датата на примирието не е установен по документ и затова не се преобразува.

Защо се стига дотам

На 6 септември 1885 г. по стар стил Източна Румелия се присъединява към Княжество България. Берлинският конгрес от 1878 г. беше разделил двете, а Съединението ги събира без съгласието на подписалите го сили. Кралство Сърбия приема, че равновесието на Балканите е нарушено, и иска териториално обезщетение.^[1]

На 2 ноември 1885 г. по стар стил - 14 ноември по нов - Сърбия обявява война. Между Съединението и обявяването минават по-малко от два месеца.^[2]

Армията без старшите си офицери

След Съединението Русия изтегля офицерите си от българската армия. Дотогава те заемат висшите командни длъжности. Остават българските офицери, чийто най-висок чин по това време е капитан - оттам идва и името, с което войната се помни.^[1]

Основната част от войските е разположена на сръбската граница едва в последните дни преди началото; главните сили са били на юг, срещу очаквана намеса на Османската империя заради Съединението.^[2]

Сливница

Сръбската армия настъпва към София по пътя през Драгоман. Сраженията при Сливница текат от 5 до 7 ноември по стар стил и спират настъплението. Това е решаващото сражение на войната.^[2]

Настъплението

След Сливница българските части минават в настъпление. На 10 ноември е сражението при Драгоман, на 12 ноември армията влиза в Цариброд, а на 14 ноември - в Пирот, вече на сръбска територия.^[2]

Как спира

На 16 ноември 1885 г. по стар стил Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на военните действия. България го приема. Примирието е подписано в Пирот; мирният договор - в Букурещ на 19 февруари 1886 г. по стар стил, 3 март по нов.^[2]

Договорът не променя границите. Съединението остава и по-късно същата година е признато с Топханенския акт, но само като лична уния: князът на България става и генерал-губернатор на Източна Румелия.^[1]

Числата

По данни на Националния военноисторически музей загиналите от българска страна са 550 войници и офицери, а от сръбска - 700. Ранените от двете страни заедно са над 8 000. Войната трае две седмици.^[3]

Кой управлява тогава

водена приПетко Каравелов

Загиналите - по източници

550убити войници и офицери от българска странапо проф. Тодор Петров, Национален военноисторически музейСъщият източник дава 700 убити от сръбска страна и над 8 000 ранени общо от двете страни.

1912до 1913

Балканската война

срещу Османската империя; България в съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора

5 октомври 1912 г. - 17 май 1913 г. · стар стил

66 000убити и умрели от болести български офицери и войници; над 100 000 ранени

източниците се разминават

България, Сърбия, Гърция и Черна гора влизат в съюз и обявяват война на Османската империя за земите с християнско население на Балканите. Основната тежест пада върху българската армия в Тракия - Лозенград, Люлебургас, обсадата на Одрин и Чаталджа. Войната е спечелена и завършва с Лондонския мирен договор: Османската империя се оттегля почти изцяло от Европа. Договорът обаче не разделя Македония между съюзниците и оставя точно този въпрос отворен - два месеца по-късно от него избухва следващата война.

България обявява война на Османската империя на 5 октомври 1912 г. по стар стил, в съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора. Основната тежест на сраженията пада върху българската армия в Тракия. Войната приключва с Лондонския мирен договор.^[10]

Фронт: Тракия - Лозенград, Люлебургас, Бунархисар, Одрин, Чаталджа

Приключва с: Лондонски мирен договор · 17 май 1913 г. (стар стил)30 май 1913 г. по нов стил.

Съюзът

През пролетта и лятото на 1912 г. България сключва договори със Сърбия, Гърция и Черна гора. Съюзът е насочен срещу Османската империя и предвижда как ще се разделят освободените земи - но не докрай: за част от Македония договорът със Сърбия оставя „спорна зона“, чиято съдба да реши руският император.^[2]

На 5 октомври 1912 г. по стар стил четирите държави влизат във война.^[2]

Тракия

Основната тежест на сраженията пада върху българската армия и тя действа в Тракия, срещу главните османски сили. През октомври са превзети Лозенград, Люлебургас и Бунархисар.^[5]

Настъплението стига до Чаталджанската позиция - последната укрепена линия пред Цариград. Там то спира.^[5]

Люлебургас и атаката на нож

Сражението при Люлебургас и Бунархисар е най-тежкото в цялата война. То свършва на 20 октомври 1912 г. по стар стил - 2 ноември по нов. След него османската армия отстъпва към Чаталджа.^[6]

От тази битка идва и разказът за атаката на нож: когато мунициите свършват, боят продължава с щикове. Атаките на нож са документиран български похват в тази война.^[7]

Заповедта „по пет на нож“, с която обикновено се разказва случката, е ЛЕГЕНДА - източник, който да я установява като издадена, не е набавен. Записва се като легенда, а не като факт, по същата причина, по която на съседната страница пише, че първата въздушна бомбардировка е европейска, а не световна.^[8]

Одрин

Одринската крепост е обсадена от октомври 1912 г. Щурмът е в края на март 1913 г. и крепостта пада. Превземането ѝ е решаващо за края на войната.^[9]

Щурмът и обсадата струват на настъпващите 18 282 души убити, починали, ранени и безследно изчезнали, като по-голямата част от тях са българи.^[9]

Не само от куршум

Числото на загиналите, което стои в този запис, брои заедно убитите в сражение и умрелите от болести. Затова и двете оценки за загубите се разминават силно - едната брои загиналите, другата всяка загуба от строя, включително ранените.^[5]

Как свършва

Войната приключва с Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. по стар стил - 30 май по нов. Османската империя отстъпва земите западно от линията Мидия-Енос.^[2]

Договорът не казва как съюзниците да поделят помежду си отстъпеното. Един месец по-късно започва Междусъюзническата война - следващият запис в този регистър.^[2]

Кой управлява тогава

водена приИван Евстратиев Гешов

Загиналите - по източници

66 000убити и умрели от болести български офицери и войници; над 100 000 раненипо Българска национална телевизия, по военноисторически данни
84 454убити, ранени, безследно изчезнали и починали от болести - всичко заеднопо друго изчисление, което брои и ранените в общия сборДвете числа не си противоречат: броят различни неща. По-малкото са загиналите, по-голямото е всяка загуба от строя.

1913

Междусъюзническата война

срещу Сърбия, Гърция, Румъния и Османската империя

16 юни 1913 г. - 18 юли 1913 г. · стар стил

няма числоняма установено число

един източник

Съюзниците от предната война не се разбират кой какво получава в Македония и България напада вчерашните си съюзници. Срещу нея застават Сърбия и Гърция, а после в нея влизат и Румъния, и Османската империя - тоест страната воюва на четири страни едновременно. Кабинетът на Стоян Данев подава оставка по средата на военните действия. Резултатът е Букурещкият мирен договор, с който България губи по-голямата част от спечеленото предната година, а Южна Добруджа отива у Румъния. Оттам е и името „Първа национална катастрофа“.

Войната започва на 16 юни 1913 г. по стар стил срещу вчерашните съюзници и приключва с Букурещкия мирен договор. Кабинетът на Стоян Данев подава оставка на 4 юли 1913 г., по средата на военните действия, и мирът се сключва вече при кабинета на Васил Радославов.^[10]

Фронт: Брегалница, Калиманци, Кресна

Приключва с: Букурещки мирен договор · 28 юли 1913 г. (стар стил)10 август 1913 г. по нов стил.

Какво остава неразделено

Лондонският мирен договор изважда Османската империя от Балканите, но не казва как съюзниците да поделят помежду си отстъпеното. Договорът между България и Сърбия беше оставил част от Македония като зона, чиято съдба да отсъди руският император; арбитражът не се състоя.^[11]

Сърбия и Гърция сключват помежду си договор, насочен срещу България. Между края на едната война и началото на другата минава един месец.^[11]

Нощта на 16 срещу 17 юни

Българските войски получават заповед да атакуват сръбските и гръцките позиции в Македония. Заповедта е дадена без обявяване на война.^[11]

След сраженията при Кочани и Кукуш българските части отстъпват на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. Загубите само в тези боеве са около 20 000 убити и ранени.^[7]

И двамата отзад

На 28 юни Румъния влиза във войната от север. Пред нея няма кой да се изправи - българската армия е на юг и на запад. Румънските части настъпват към София, без да срещнат съпротива.^[11]

В началото на юли Османската империя също влиза и връща Одрин, Лозенград, Бунархисар и Люлебургас - земите, спечелени осем месеца по-рано.^[11]

Смяна на кабинета по средата на войната

Правителството на Стоян Данев подава оставка на 4 юли 1913 г. по стар стил, докато военните действия още текат. Мирът се сключва вече от кабинета на Васил Радославов. Затова и двата кабинета стоят при този запис, но с различни роли.^[12]

Двата договора

Букурещкият мирен договор от 28 юли 1913 г. по стар стил - 10 август по нов - дава Южна Добруджа на Румъния и по-голямата част от Македония на Сърбия и Гърция.^[2]

Отделен договор с Османската империя, подписан в Цариград през септември, оставя Одрин и Източна Тракия на империята. България запазва Беломорска Тракия и излаза на Егейско море, който ще загуби шест години по-късно с Ньойския договор.^[11]

Защо тук няма число за загиналите

Наличните обобщения броят Балканската и Междусъюзническата война заедно и не ги разделят по документ. Полето е оставено празно, защото разделянето би било изчисление без документ.^[12]

Кой управлява тогава

предхождащ кабинетИван Евстратиев Гешов
обявена приСтоян Данев
приключена приВасил Радославов

Загиналите - по източници

1915до 1918

Първата световна война

срещу Сърбия, Румъния, Гърция, Франция, Великобритания - Съглашението

1 октомври 1915 г. - 29 септември 1918 г. · смесен стил

88 000военни загинали

източниците се разминават

България влиза във войната на страната на Германия и Австро-Унгария през есента на 1915 г. с надежда да върне загубеното две години по-рано. Воюва три години, главно на Македонския фронт и в Добруджа. През септември 1918 г. фронтът се разпада при Добро поле, отстъпващи войници тръгват към столицата и войната свършва със Солунското примирие, по силата на което 86 000 български войници и офицери остават заложници. Загиналите се броят различно от различни източници - от 88 000 военни до 115 000 убити и безследно изчезнали, и трите числа стоят в записа. Мирът е подписан в Ньой сюр Сен през ноември 1919 г.: страната губи Западна Тракия и излаза на Бяло море, армията ѝ е ограничена и се налагат репарации.

България влиза във войната на страната на Централните сили през есента на 1915 г. и воюва до Солунското примирие от 29 септември 1918 г. Мирният договор е подписан в Ньой сюр Сен на 27 ноември 1919 г. По силата на примирието 86 000 български войници и офицери остават заложници.^[15]

Фронт: Македонски фронт, Добруджа

Приключва с: Солунско примирие; Ньойски мирен договор · 27 ноември 1919 г. (нов стил)Примирието е от 29 септември 1918 г., мирният договор - от 27 ноември 1919 г.

Влизането

През септември 1915 г. България подписва таен договор с Централните сили. На 1 октомври по стар стил - 14 октомври по нов - обявява война на Сърбия и влиза в световната война година и два месеца след началото ѝ.^[13]

Фронтовете

Българската армия воюва на три посоки: в Македония срещу сръбските и по-късно срещу съглашенските войски, в Добруджа срещу румънски и руски части, и на Южния фронт при Дойран.^[14]

Пробивът

В средата на септември 1918 г. съглашенските войски пробиват фронта при Добро поле. Отстъпващи части се обръщат към столицата - това е Владайското въстание, което стои в регистъра на кризите.^[13]

На 29 септември 1918 г. в Солун е подписано примирие. България е първата от Централните сили, която излиза от войната.^[13]

Осемдесет и шест хиляди заложници

По условията на примирието 86 000 български войници и офицери остават заложници. Това е число, което рядко се среща в разказите за войната, но стои в документа.^[12]

Ньой

Мирният договор е подписан в Ньой сюр Сен на 27 ноември 1919 г. България отстъпва Южна Добруджа на Румъния, западните покрайнини на Сърбия и Беломорска Тракия на Гърция - заедно с излаза на Егейско море. Наложени са репарации и ограничение на армията.^[2]

Три числа за загиналите

За тази война източниците дават 88 000, 105 000 и 115 000 загинали. Числата не се събират и не се избира едно от тях: те броят различни неща - едното само военните, другото българите изобщо, третото убитите заедно с безследно изчезналите. И трите стоят при записа, всяко с името на източника си.^[12]

Едно от обобщенията прибавя и 300 000 цивилни загинали, което прави общо 388 000 души при население от 4,7 милиона.^[12]

Кой управлява тогава

водена приВасил Радославов
приключена приАлександър Малинов
мирният договор е подписан приТеодор Теодоров

Загиналите - по източници

88 000военни загиналипо Brill's Encyclopedia of the First World War, Leiden - Boston, 2012Същият източник дава 300 000 цивилни загинали, или общо 388 000 души при население 4,7 милиона.
105 000загинали българи; над 150 000 раненипо друго обобщение по военноисторически данни
115 000убити и безследно изчезнали войници и офицерипо трето обобщениеТрите числа се разминават, защото броят различни неща и различни години. Записани са и трите.

1943до 1944

Бомбардировките над България

срещу Великобритания и Съединените щати

ноември 1943 г. - август 1944 г.

931убити столичани; 1 025 ранени, 12 567 разрушени жилищни, промишлени и обществени сгради

източниците се разминават

След присъединяването си към Тристранния пакт България обявява война на Великобритания и Съединените щати, без да воюва срещу тях - затова я наричат символична. Тя обаче не остава символична за градовете: за да бъде откъсната България от съюза с Германия, англо-американската авиация бомбардира страната. По данни на Националния военноисторически музей от ноември 1943 г. до август 1944 г. са нанесени 7 дневни и 5 нощни удара с участието на около 2 000 самолета. София е евакуирана. Ударите спират не с договор, а когато страната излиза от съюза с Германия през септември 1944 г.

След присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и обявяването на символична война на Великобритания и Съединените щати страната е бомбардирана от англо-американската авиация. По данни на Националния военноисторически музей от ноември 1943 г. до август 1944 г. над страната са нанесени 7 дневни и 5 нощни удара с участието на около 2 000 самолета. Първата бомбардировка над българска територия е на 6 април 1941 г. и взема 87 убити и 157 ранени.^[16]

Фронт: София, Пловдив, Враца, Горна Оряховица, Дупница, Скопие

Приключва с: Прекратяване на въздушните удари след 9 септември 1944 г.Няма отделен акт за край: ударите спират, когато България излиза от съюза с Германия.

Как се стига дотам

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. По-късно същата година обявява война на Великобритания и Съединените щати - война без фронт и без български части срещу тях. Отговорът идва от въздуха.^[12]

Първата бомбардировка

Първият удар над българска територия е на 6 април 1941 г. Загиват 87 души, ранените са 157. Между него и следващата вълна минават две години и половина.^[12]

Ноември 1943 - август 1944

По данни на Националния военноисторически музей в този период над страната са нанесени 7 дневни и 5 нощни удара с участието на около 2 000 самолета. Бомбардирани са София, Пловдив, Враца, Горна Оряховица, Дупница и Скопие.^[12]

Защо числата са две

Едното число е за София: 931 убити столичани, 1 025 ранени и 12 567 разрушени жилищни, промишлени и обществени сгради. Другото е за цялата страна: 4 208 убити на място, безследно изчезнали и починали вследствие на ударите, и 4 744 тежко ранени.^[12]

Разликата между двете е разликата между столицата и страната, и между различни начини на броене. И двете стоят тук, защото източниците не се съгласяват.^[12]

Как спират

Няма акт, с който ударите да свършват. Те спират, когато България излиза от съюза с Германия след 9 септември 1944 г.^[12]

Кой управлява тогава

обявена приБогдан Филов
управлява по това времеДобри Божилов
управлява по това времеИван Багрянов

Загиналите - по източници

931убити столичани; 1 025 ранени, 12 567 разрушени жилищни, промишлени и обществени сградипо Национален военноисторически музей
4 208убити на място, безследно изчезнали и починали вследствие на бомбардировките в цялата страна; 4 744 тежко раненипо публикации по архивни данниРазликата между 931 и 4 208 е разликата между София и цялата страна и между различни начини на броене. И двете стоят тук, защото източниците не се съгласяват.
87убити при първата бомбардировка над българска територия, 6 април 1941 г.; 157 раненипо Национален военноисторически музей

1944до 1945

Отечествената война

срещу Германия

8 септември 1944 г. - 15 май 1945 г.

30 000загинали, тежко ранени и безследно изчезнали заедно

източниците се разминават

След 9 септември 1944 г. България обръща оръжието и воюва срещу Германия - страната, на чиято страна е била четири години. Мобилизирани са над 450 000 души в четири армии, три от които влизат в бой; военните действия траят осем месеца, през Сърбия и Унгария до Австрия. Смисълът е не само военен: участието се води в полза на страната при мирните преговори. Резултатът е Парижкият мирен договор от февруари 1947 г. - България не е призната за съвоюваща страна и плаща репарации, но запазва Южна Добруджа, върната ѝ през 1940 г.

България воюва срещу Германия в два периода: от 8 септември 1944 г. до края на ноември 1944 г. и от 25 ноември 1944 г. до 15 май 1945 г. - общо осем месеца военни действия. Мобилизирани са над 450 000 души в четири армии, три от които участват в бойните действия.^[17]

Фронт: Ниш, Косово, Стражин, Страцин, Крива паланка; Драва, Мур, Австрия

Мобилизирани: 450 000 души

Приключва с: Край на военните действия в Европа · 9 май 1945 г. (нов стил)Българските части водят бой до 15 май 1945 г. Мирният договор с България е подписан в Париж на 10 февруари 1947 г.

Обратът

На 8 септември 1944 г. България се озовава във война с Германия - страната, на чиято страна беше в съюз четири години. Между двете състояния минава по-малко от седмица.^[2]

Два периода, осем месеца

Първият период е от 8 септември до края на ноември 1944 г., на запад и северозапад от границата. Вторият - от 25 ноември 1944 г. до 15 май 1945 г., вече далеч от страната, в Унгария и Австрия.^[2]

Мобилизирани са над 450 000 души в четири армии, три от които участват в бойните действия. Това е най-голямата мобилизация в българската история след Първата световна война.^[12]

Числата

Едрото число е около 30 000 загинали, тежко ранени и безследно изчезнали заедно. Разбивката по родове загуби дава 8 337 убити, 9 155 безследно изчезнали и 22 958 ранени. Сборът на трите надхвърля 30 000, защото едрото число не брои леко ранените.^[12]

Краят и договорът

Военните действия в Европа свършват на 9 май 1945 г., но български части водят бой до 15 май. Мирният договор с България е подписан в Париж чак на 10 февруари 1947 г. - близо две години по-късно.^[2]

Кой управлява тогава

водена приКимон Георгиев

Загиналите - по източници

30 000загинали, тежко ранени и безследно изчезнали заеднопо Иван Петрински, Национален исторически музей
8 337убити; 9 155 безследно изчезнали и 22 958 раненипо военноисторическо изчисление по родове загубиСборът на трите числа надхвърля 30 000, защото едрото число не брои леко ранените.

Източници

номерата в текста водят дотук

„Сръбско-българска война“, Уикипедия - отправна точка; https://bg.wikipedia.org/wiki/Сръбско-българска_война ↩
„Войните на България“, документален корпус на Държавна агенция „Архиви“, https://wars.archives.bg/ ↩
Интервю с проф. Тодор Петров, Национален военноисторически музей, https://www.bgonair.bg/a/183-istoriite-on-air/179200-istoriite-on-air-noemvri-1885-g-srabsko-balgarskata-voyna ↩
„Войните на България“ - раздел „Сръбско-българска война (1885-1886 г.)“, документален корпус на Държавна агенция „Архиви“ ↩
„Балканската война 1912-1913“, Българска национална телевизия, https://bnt.bg/bg/a/balkanskata-vojna-1912-1913 ↩
„Най-кървавата битка от Балканската война и разгромът на турската Източна армия“, Българска история, https://bulgarianhistory.org/naj-kurvavata-bitka-ot-balkanskata-vojna/ ↩
Регионален исторически музей - София, „110 години от избухването на Втората балканска война“, https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1734 ↩
„2 ноември 1912: При Люлебургас българската армия ражда легендата „По пет на нож“, Медианюз, https://medianews.bg/bg/a/2-noemvri-1912-pri-lyuleburgas-blgarskata-armiya-razhda-legendata-po-pet-na-nozh ↩
„Обсада на Одрин (1912-1913)“, Уикипедия - отправна точка; https://bg.wikipedia.org/wiki/Обсада_на_Одрин_(1912-1913) ↩
„Войните на България“ - раздел „Балкански войни (1912-1913 г.)“, документален корпус на Държавна агенция „Архиви“ ↩
„Междусъюзническа война“, Уикипедия - отправна точка; https://bg.wikipedia.org/wiki/Междусъюзническа_война ↩
Собствените ни данни за тази война - числата и източниците им стоят до записа ↩
„Първа световна война“, Уикипедия - отправна точка; https://bg.wikipedia.org/wiki/Първа_световна_война ↩
Национален военноисторически музей, „Българската армия през Първата световна война (1914-1918)“, https://militarymuseum.bg/ ↩
„Войните на България“ - раздел „България в Първата световна война (1914-1918 г.)“ ↩
„Бомбардировките над София“, виртуална изложба на Националния военноисторически музей ↩
Иван Петрински, „Последната победна война на България“, Национален исторически музей, раздел „История в дати“ ↩

← инциденти и бедствия знакови убийства →