Седем години - най-дългият кабинет на Княжеството. Започва с посрещането на новия княз между шпалир от гарнизона, а в залата се гласуват параграф по параграф заплатите на Върховната сметна палата и закон срещу разбойничеството.
Встъпва
20 август 1887 г.
Напуска
31 май 1894 г.
Дни на власт
2475
Как приключва
оставка
Вид
редовно
Коалиция
Народнолиберална партия
Датите са по
неустановен стил
Президент
Фердинанд I
Проверка
един документ
Как посрещат княз
Стенографският дневник от 15 октомври 1887 г. описва церемонията с точност, каквато рядко се среща в тези томове. Народните представители вече са положили клетва в Конституцията, когато топовните гърмежи оповестяват тръгването на княза за Народното събрание.[1]
От двореца дотам е поставен шпалир от софийския гарнизон със знамената и музиките. До входа чака рота почетен караул. На самия вход князът е посрещнат от Министерския съвет, а министър-председателят съобщава на залата, че е пристигнал.[1]
„Посред гръмогласни ура и шумни ръкоплескания“ князът влиза, предшестван от Министерския съвет и следван от гражданската и военната си свита, възкачва се на престола и произнася тронната реч.[1]
В нея той говори за възстановения ред и за симпатиите към България - на султана и на Великите сили - и обещава законопроекти. Два месеца по-късно тези законопроекти вече са в залата: за изтребление на разбойничеството, за солния монопол, за общинския войскови обоз.[2]
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
1887Посреща новия княз в Народното събрание[1]На 15 октомври 1887 г. по стар стил. Дневникът описва реда: от двореца до Народното събрание е поставен шпалир от софийския гарнизон със знамената и музиките, а до входа чака рота почетен караул. Министерският съвет посреща княза на входа, а министър-председателят съобщава на представителите пристигането му.
1887Изслушва първата тронна реч на княз Фердинанд[1]От престола: „Избран единодушно от Българский народ за Княз на България, Аз счетох за свой свещен дълг да дойда час по-скоро в Моето ново отечество и да поема браздите на управлението.“ Речта отбелязва, че от деня на встъпването редът, тишината и общественната безопасност „напълно се възстановиха“, и обещава: „Правителството Ми ще Ви представи някои важни законопроекти и предложения по държавните Ни работи.“
1887Внася закон за изтребление на разбойничеството[2]В заседанието от 14 декември 1887 г. по стар стил законопроектът се разглежда в залата. От разискванията: по закона за разбойниците „общинската власт е длъжна да дава поисканата помощ“. На същия дневен ред са и законопроектът за солния монопол, законът за инвалидното съдържание от 25 ноември 1880 г., законът за военните пенсии и законопроектът за общинския войскови обоз.
1887Гласува бюджета на Върховната сметна палата ред по ред[2]Събранието приема заплатите поотделно, като бюджетната комисия навсякъде предлага по-малко от внесеното: за председателя 7 200 лв. вместо 8 004; за секретаря 4 900; за подсекретаря 3 600; за архиваря 3 000 вместо 3 600; за регистратора 2 160 вместо 2 400. Всеки параграф се гласува с думите „Който го не приема, да си вдигне ръката“ - и никой не я вдига.
1890Издейства берати за български владици в Македония[3]От тронното слово на 15 октомври 1890 г. по стар стил: „Не мога да премина, без да упомена и събитието, с което се назначава настоящата година, а именно - даването берати и изпращането български владици в Македония, с което се удовлетвори едно от справедливите искания на нашите сънародници, живущи под прякото владичество на Негово Императорско Величество Султана.“
1890Отваря железопътната линия Ямбол - Бургас[3]Изброено в същото слово сред станалото през годината, заедно с довършеното проучване на нова линия от София, чиято крайна точка не се чете от скана.
1890Въвежда нова организация на войската и ново въоръжение[3]От словото: „тури се в изпълнение новата организация на войската и се въведе ново усъвършенствувано въоръжение“.
1890Сключва търговски конвенции с Германия, Австрия и Франция[3]Изброени в тронното слово; списъкът продължава и с други държави, но продължението не се чете от скана.
председател на Министерския съвет и министър на вътрешните дела
С. Стамболов Приподписал указа. В същото заседание говори като „М-ръ Стамболовъ“.
министър на финансите
Иван Саллабашов Назначен с указа от 12 декември 1888 г.: „Да назначимъ г-на Ивана Саллабашова Министръ на Финансиите“.
министър на правосъдието
Димитър Тончев Назначен със същия указ: „и г-на Димитра Тончева Министръ на Правосъдието“.
министър, ресорът не се назовава в указа
Г. Д. Начевич Министър в кабинета до 12 декември 1888 г., когато оставката му е приета. РЕСОРЪТ НЕ СЕ НАЗОВАВА в указа. Редът - първо оставките, после назначенията - подсказва, че е държал финансите, но документът не го казва и затова не се твърди. оставка, приета с указ от 12 декември 1888 г.
министър, ресорът не се назовава в указа
К. Стоилов Министър в кабинета до 12 декември 1888 г. Стамболов го назовава в залата като член на кабинета си. РЕСОРЪТ НЕ СЕ НАЗОВАВА в указа. оставка, приета с указ от 12 декември 1888 г.
Стенограма на V обикновено народно събрание, първо заседание, 15 октомври 1887 г. (стар стил) - откриване на сесията и тронна реч на княз Фердинанд · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/16/ID/9022 · текстът е разчетен от скан ↩
Стенограма на V обикновено народно събрание, XXXV заседание, 14 декември 1887 г. (стар стил) - бюджет на Върховната сметна палата и законопроекти · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/16/ID/9060 · текстът е разчетен от скан ↩
V обикновено народно събрание, заседание от 12 декември 1888 г. (стар стил) · указ на княз Фердинанд I за приемане на две оставки и назначаване на двама министри, прочетен в залата и приподписан от председателя на Министерския съвет · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/16/ID/9614↩
Какво още не е въведеноплътност: 8 неща за 6,8 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета