Кабинет на тройна коалиция, при който страната влиза в Европейския съюз, въвежда плосък данък и слага край на казармата. Понася и седем вота на недоверие - повече от всяко друго правителство.
Встъпва
16 август 2005 г.
Напуска
27 юли 2009 г.
Дни на власт
1441
Как приключва
пълен мандат
Вид
редовно
Коалиция
БСП, НДСВ, ДПС
Парламент
XL Народно събрание
Президент
Георги Първанов
Избран с
168 „за“ от 235 гласували
Проверка
два независими органа
Тройната коалиция
След изборите от 2005 г. нито една сила няма мнозинство. Кабинет се съставя с мандата на Движението за права и свободи, а в него влизат три партии - социалистите, Националното движение „Симеон Втори“ и ДПС. Формулата се помни като „тройната коалиция“.[1]
Правителството изкарва пълен четиригодишен мандат - трето поред след тези на Костов и Сакскобургготски.[1]
Къде е този кабинет в кривата
Линията е от 1990 г. до днес. Светлото поле и оранжевите точки са годините на този кабинет. Посочи точка, за да видиш годината, стойността и кой е бил на власт.
Минимална работна заплата77 → 123 €/месец
Средно възнаграждение на нает265 → 401 €/месец
Хлябове за минимална заплатанепълна серия
Хлябове за средно възнаграждениенепълна серия
Инфлация по индекса на потребителските цени5,0 → 2,8 %
Брутен вътрешен продукт на глава от населението17 678 → 21 251 межд. $
Растеж на брутния вътрешен продукт7,1 → -3,3 %
Безработица10,1 → 6,8 %
Риск от бедностнепълна серия
Държавен дълг26,6 → 13,7 % от БВП
Бюджетно салдо1,6 → -4,4 % от БВП
Необслужвани кредитинепълна серия
Преки чуждестранни инвестиции13,72 → 7,49 % от БВП
Население7 658 972 → 7 444 443 души
Нетна миграция-14 435 → -19 060 души
Очаквана продължителност на живота72,6 → 73,4 години
Детска смъртност11,0 → 9,3 на 1000
Умишлени убийства2,6 → 2,0 на 100 000
Разходи за здравеопазване6,9 → 6,6 % от БВП
Разходи за образование4,1 → 4,3 % от БВП
Висше образованиенепълна серия
Рано напуснали училище20,4 → 14,7 %
Магистрали в експлоатация331 → 418 километри
Достъп до интернет20,0 → 45,0 %
Ползване на електронни услуги от гражданитенепълна серия
Дял на енергията от възобновяеми източници9,2 → 12,0 %
Емисии на въглероден диоксид6,85 → 6,25 тона/човек
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
2006Спират блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“[2]В края на 2006 г., по меморандума от 1999 г. Условие за членството в Европейския съюз. С това четирите стари блока са затворени: 1 и 2 при предишния кабинет, 3 и 4 при този.
2006Създава търговския регистър[3][4]Регистрацията на дружествата минава от съда към агенция и става публична и електронна.
2006Приема нов Закон за данъците върху доходите на физическите лица[5][6]На 9 ноември 2006 г. Той е рамката, в която на следващата година влиза плоският данък.
2006Отваря досиетата на Държавна сигурност[7][8]Урежда достъпа до документите и обявяването на принадлежност към бившите служби за държавна сигурност и разузнавателните служби.
2007България става член на Европейския съюз[9]На 1 януари 2007 г., заедно с Румъния. Пътят започва с молбата от 14 декември 1995 г. при кабинета Виденов и минава през четири правителства.
2007Урежда избирането на български евродепутати[10][11], два месеца след влизането в Европейския съюз.
2007Нов Закон за съдебната власт[12][13]Урежда устройството на органите на съдебната власт и взаимодействието им помежду им и с другите власти.
2007Създава Държавна агенция „Национална сигурност“[14][15]Приета със закон на 11 декември 2007 г.
2008Въвежда плосък данък от 10 на сто[16]От 1 януари 2008 г. Дотогава данъкът върху доходите е степенуван - колкото повече печелиш, толкова по-висок процент. Замисълът е да се свие сивата икономика и да се разшири данъчната основа.
2008Отпада наборната военна служба[17]От 1 януари 2008 г. Армията става изцяло професионална. Преходът се готви от предишния кабинет при военен министър Николай Свинаров и се довършва при Веселин Близнаков.
2008Признава Република Косово[18]С решение на Министерския съвет от 20 март 2008 г., месец след като Косово обявява независимост. Признаването идва след съвместна декларация на три от съседките на Сърбия - България, Хърватия и Унгария - че ще признаят новата държава едновременно. През 2009 г. с Указ № 313 е назначен първият български посланик в Прищина.
2008Създава Българската банка за развитие[19][20]Приета със закон на 23 април 2008 г.
2008Въвежда кредитиране на студенти и докторанти[21][22]Дава на студентите и докторантите право на кредит с държавна финансова подкрепа.
2008Създава единния номер за спешни повиквания 112[23][24]Създава Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 - структура, отговорности за изграждането ѝ и права на гражданите при ползване.
2009Понася седем вота на недоверие[25]Повече от всяко друго правителство след 1990 г. Следват Беров и Желязков с по шест. Всички падат.
2009Пуска 87 км магистрала[26]В началото на мандата дължината на магистралите е 331 км, в края - 418 км. Разликата не значи, че всичко е започнато от този кабинет: магистралата се строи през няколко правителства. Значи, че при него е пуснато движението по толкова километра.
2009Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление[27][28], два месеца преди края на мандата. Урежда референдумите и гражданската инициатива.
виж още 9 закона
2005Приет е Законът за защита на потребителите. Със същия закон се създава Комисията за защита на потребителите.[29]Купувачът получава права, които дотогава ги няма в закон: отказ от договор, сключен от разстояние, в определен срок и без причина; отговорност на продавача за несъответствие на стоката за срок след покупката; забрана за неравноправни клаузи в общите условия, които обвързват само едната страна. Контролът е административен - комисията сама налага санкции, без потребителят да води дело.
2006Влиза в сила Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, приет на 21 декември 2005 г. От този ден данъците и задължителните осигурителни вноски се установяват, обезпечават и събират по един и същ ред от органите по приходите.[30]Това е денят, в който агенцията от 2002 г. започва да работи по същество. Дотогава данъците се събират от данъчната администрация, а осигуровките - от осигурителния институт, по различни процедури. Оттук нататък има едно производство, един ревизионен акт и един ред за обжалване.
2006Приет е Закон за концесиите.[31]Отдаването на обект или услуга за дълъг срок се урежда в отделен закон, отделно от приватизацията: собствеността остава държавна, а частният изпълнител поема строителството или управлението срещу право да събира приходи.
2006Нов Закон за данък върху добавената стойност[32][33], в подготовка за влизането в Европейския съюз.
2006Нов Закон за корпоративното подоходно облагане[34][35]Урежда облагането на печалбата на местните и чуждестранните юридически лица, а също и на дейността на организаторите на хазартни игри.
2007Закон за електронното управление[36][37]Задължава администрацията да предоставя услуги по електронен път и да обменя електронни документи помежду си, вместо на хартия.
2008Приет е нов Закон за защита на конкуренцията.[38]Комисията получава правомощия по правилата на Европейския съюз: сама да започва производства, да извършва проверки на място и да налага санкции като дял от оборота, а не като фиксирана сума.
2008Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси[39][40]Определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси при лица, заемащи публични длъжности.
2009Приет е Закон за културното наследство.[41]Наследството се определя като едно цяло - нематериално и материално, недвижимо и движимо - и държавата поема закрилата му независимо от местонахождението. Дотогава опазването е разпръснато по отделни правила за паметниците и за музеите.
Започнато преди, довършено после
Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.
От молбата за членство през 1995 г. до влизането в сила на 1 януари 2007 г. - дванайсет години през четири правителства.
1995Жан Виденов[42]Подава молбата за членство на 14 декември 1995 г. С нея се задейства процедурата: Европейската комисия започва да дава годишни становища за готовността на страната.започва
1999Иван Костов[43]На 29 ноември 1999 г. подписва меморандум с Европейската комисия за затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Единайсет дни по-късно, на 10 декември, Европейският съвет в Хелзинки решава преговорите да се отворят; те започват на 15 февруари 2000 г.продължава
2005Симеон Сакскобургготски[44]Преговорите приключват през 2004 г. Договорът за присъединяване е подписан на 25 април 2005 г. и ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г.продължава
2007Сергей Станишев - този кабинет[45]На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз, заедно с Румъния.завършва
Строежът започва през 1970 г., първият ток влиза в мрежата през 1974 г., а четирите най-стари блока се спират между 2002 и 2006 г. като условие за членството в Европейския съюз.
1970Тодор Живков[46]Започва изграждането на първата атомна електроцентрала в страната.започва
1974Станко Тодоров[47]На 24 юли 1974 г. първият ток от атомна централа влиза в енергийната система; първият блок е официално открит на 4 септември.продължава
1999Иван Костов[43]Подписва меморандума с Европейската комисия на 29 ноември 1999 г. Самите спирания остават за следващите кабинети.започва
Първата копка е през 1979 г. на станция „Вардар“, след което строителството спира за години. Първият участък тръгва чак през 1998 г. Оттам нататък мрежата расте на части при всяко следващо правителство: днес метрото е 55 километра с 50 станции по четири маршрута, тоест по-голямата част от него е построена след първото пускане.
1979Станко Тодоров[49]Първа копка на станция „Вардар“; започва строителството на първите пет станции.започва
1998Иван Костов[50]На 28 януари 1998 г. тръгва първият участък: пет станции и 6,5 км от „Сливница“ до „Константин Величков“ - деветнайсет години след първата копка.завършва
1999Иван Костов[50]На 17 септември 1999 г. се открива станция „Опълченска“.продължава
2000Иван Костов[50]На 31 октомври 2000 г. се открива „Сердика“ и линията стига 8,1 км.продължава
2009Сергей Станишев - този кабинет[50]На 8 май 2009 г. тръгва участъкът от „Стадион Васил Левски“ до „Младост 1“ - пет станции и 5,7 км.продължава
2009Бойко Борисов I[50]През септември 2009 г. двата лъча на първата линия се свързват и се открива станцията при Софийския университет.продължава
2012Бойко Борисов I[50]На 25 април 2012 г. се откриват „Цариградско шосе“ и „Младост 3“. На 31 август 2012 г. тръгва втората линия - единайсет станции и 13 км от „Обеля“ до „Витоша“.продължава
2015Бойко Борисов II[50]На 2 април 2015 г. метрото стига летище София - четири станции по северния лъч. На 8 май 2015 г. се открива южният лъч до Бизнес парк София - три станции.продължава
2016Бойко Борисов II[50]На 20 юли 2016 г. се открива станция „Витоша“.продължава
2020Бойко Борисов III[50]На 26 август 2020 г. тръгва третата линия: осем станции и 14,2 км от „Цар Борис III“ до „Хаджи Димитър“.продължава
2021Бойко Борисов III[50]На 24 април 2021 г. третата линия се удължава до „Горна баня“ - още четири станции.продължава
2026Румен Радев[50]На 14 август 2026 г. третата линия се удължава от „Хаджи Димитър“ до „Ген. Владимир Вазов“ - три станции.продължава
2026Росен Желязков[51]По данни на „Метрополитен“ ЕАД действащото метро е 55 километра с 50 станции по четири маршрута. Строят се още десет станции, с които мрежата да стигне 61 километра и 57 станции.продължава
Започва през 2001 г. със закон, който признава електронния подпис, и още не е приключил. За двайсет и пет години се сменят три различни устройства на държавата по него: функцията стои първо в министерство, после в отделна агенция, после в собствено министерство. Между тези стъпки има години, в които не се приема нищо.
2001Иван Костов[52]Народното събрание приема Закона за електронния документ и електронния подпис - обнародван в Държавен вестник, бр. 34 от 6 април 2001 г., в сила от 6 октомври 2001 г. Той е основата: без признат електронен подпис електронна услуга няма как да съществува, защото няма как да се докаже кой е подал заявлението.започва
2007Сергей Станишев - този кабинет[53]Приет е Законът за електронното управление - обнародван в Държавен вестник, бр. 46 от 12 юни 2007 г., но влиза в сила цяла година по-късно, на 13 юни 2008 г. Той задължава администрациите да обменят данни помежду си, вместо да ги искат от гражданина. Дейностите по електронното управление остават в министерството на транспорта и съобщенията - нямат свой орган.продължава
2016Бойко Борисов II[54]С изменение на закона (Държавен вестник, бр. 50 от 2016 г., в сила от 1 юли 2016 г.) се създава Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерския съвет. Дотогава функцията е разпръсната в министерството на транспорта; оттук нататък има орган с име и отговорност.продължава
2022Кирил Петков[55]С изменение на закона (Държавен вестник, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22 февруари 2022 г.) агенцията става Министерство на електронното управление. Държавната политика по електронно управление вече се води от министър - трето устройство за двайсет години.продължава
Знакови закони
Приети окончателно при този кабинет. Тук не влизат всички закони, а само онези, които сменят правилата на играта. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Какъв
Начин
Дело
25 август 2005 г.
Георги Илиев[57]Ръководи ВИС-2 след убийството на брат си Васил Илиев. Собственик на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив.Слънчев бряг, нощен клуб „Буда Бар“
свързван с организираната престъпност
-
не е проверено
26 октомври 2005 г.
Емил Кюлев[58]Банкер. Основава „Туристбанк“ (1989) и участва в учредяването на Българо-руската инвестиционна банка (1994). Собственик на „Росексимбанк“, по-късно „ДЗИ Банк“, и на застрахователното дружество ДЗИ.София, кръстовището на булевардите „България“ и „Димитър Несторов“
стопански деец
-
не
22 февруари 2006 г.
Иван Тодоров - Доктора[57]Свободна Европа го определя като едър контрабандист.София, ул. „Червена стена“, кв. „Лозенец“
свързван с организираната престъпност
-
не
Инциденти и бедствия
Общо 11 загинали при този кабинет. Станало при този кабинет. Това не е приписване на вина: правителството не предизвиква земетресение. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Шест години след взривовете, към 2014 г., обвиняеми са трима. Влязъл в сила съдебен акт не е набавен.
0
Кризи
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Фалитът на „Лемън Брадърс“ на 15 септември 2008 г. и свиването на международното кредитиране.
-
Историите
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Влизането: 1 януари 2007 г.
На 1 януари 2007 г. България и Румъния стават пълноправни членове на Европейския съюз.[9]
Пътят дотам минава през четири правителства и дванадесет години: молбата е подадена на 14 декември 1995 г. при Виденов, поканата и пътната карта идват през 1999 г. при Костов, преговорите започват на 15 февруари 2000 г. и приключват през 2004 г. при Сакскобургготски, договорът се подписва през 2005 г., а членството влиза в сила тук.
Цената е записана на страниците на предишните кабинети: четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“. Блокове 3 и 4 спират в края на 2006 г. - буквално в навечерието на влизането.
Плоският данък
От 1 януари 2008 г. данъкът върху доходите на физическите лица става 10 на сто за всички. Дотогава ставката е степенувана: колкото по-висок доход, толкова по-висок процент.[16]
Замисълът, както е обявен, е да се свие сивата икономика и да се разшири данъчната основа - по-нисък процент върху повече декларирани доходи.[16]
Ставката от 10 на сто се запазва много години след този кабинет и е една от малкото мерки от прехода, която следващите правителства не пипат.[16]
Краят на казармата
От 1 януари 2008 г. наборната военна служба отпада и армията става изцяло професионална. Последният набор влиза в казармата през 2007 г.[17]
Отпадането е при този кабинет, но преходът се готви от предишния - при военен министър Николай Свинаров - и се довършва при Веселин Близнаков.[17]
Седем вота на недоверие
Срещу този кабинет са внесени седем вота на недоверие - повече, отколкото срещу което и да е друго правителство след 1990 г. Следват Беров и Желязков с по шест.[25]
Всички падат, и то не близко: 19 април 2006 г. - 61 за срещу 166 против; 2 март 2007 г. - 60 срещу 163; 23 октомври 2007 г. - 61 срещу 160; 22 февруари 2008 г. - 86 срещу 149; 30 юли 2008 г. - 84 срещу 150; 26 февруари 2009 г. - 85 срещу 148.[63]
Мотивите на вносителите се сменят, но се въртят около едно: „неговата корумпираност“, „обвързаността му с организираната престъпност“, „цялостната политика на правителството“. Това са техни думи, цитирани от решенията, а не наша оценка.[25]
Осемдесет и осем нови закона
За мандата Народното събрание приема 88 закона, които въвеждат материя, дотогава неуредена. Това е най-големият брой за кабинет в целия указател от 2002 г. насам: следващият кабинет има 41, а по-следващият - 29.[64]
Разпределението по години обяснява числото. Само през 2006 г. - последната преди влизането в Европейския съюз - се приемат над тридесет от тях: данъчните закони, търговският регистър, концесиите, кредитните институции, държавните помощи, защитата на потребителите.[65]
В същия период влизат и три, които се помнят с имената си: отварянето на досиетата на Държавна сигурност през декември 2006 г., създаването на Държавна агенция „Национална сигурност“ през декември 2007 г. и единният номер 112 през ноември 2008 г.[65]
Числата в таблица
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
Показател
2005
2009
Промяна
2010
Минимална работна заплата €/месец
77151 лв.
123241 лв. · 202 хляба
▲ +46
123
Средно възнаграждение на нает €/месец
265518 лв.
401784 лв. · 659 хляба
▲ +136
441
Хлябове за минимална заплата самуна
-
202
-
209
Хлябове за средно възнаграждение самуна
-
659
-
750
Инфлация по индекса на потребителските цени %
5,0
2,8
▼ -2,3
2,4
Брутен вътрешен продукт на глава от населението межд. $
17 678
21 251
▲ +3 573
21 724
Растеж на брутния вътрешен продукт %
7,1
-3,3
▼ -10,4
1,6
Безработица %
10,1
6,8
▼ -3,3
10,3
Риск от бедност %
-
21,8
-
20,7
Държавен дълг % от БВП
26,6
13,7
▼ -12,9
15,3
Бюджетно салдо % от БВП
1,6
-4,4
▼ -6,0
-3,7
Необслужвани кредити %
-
6,42
-
11,92
Преки чуждестранни инвестиции % от БВП
13,72
7,49
▼ -6,23
3,64
Население души
7 658 972
7 444 443
▼ -214 529
7 395 599
Нетна миграция души
-14 435
-19 060
▼ -4 625
-21 668
Очаквана продължителност на живота години
72,6
73,4
▲ +0,9
73,5
Детска смъртност на 1000
11,0
9,3
▼ -1,7
9,1
Умишлени убийства на 100 000
2,6
2,0
▼ -0,6
2,0
Разходи за здравеопазване % от БВП
6,9
6,6
▼ -0,3
7,1
Разходи за образование % от БВП
4,1
4,3
▲ +0,2
3,9
Висше образование %
-
20,5
-
20,7
Рано напуснали училище %
20,4
14,7
▼ -5,7
12,6
Магистрали в експлоатация километри
331
418
▲ +87
437
Достъп до интернет %
20,0
45,0
▲ +25,0
46,2
Ползване на електронни услуги от гражданите %
-
11,4
-
24,2
Дял на енергията от възобновяеми източници %
9,2
12,0
▲ +2,8
13,9
Емисии на въглероден диоксид тона/човек
6,85
6,25
▼ -0,60
6,69
Колко акта приема
по датата на ПРИЕМАНЕ, не на обнародване · актът на напускащ кабинет излиза седмици след края му
изменят съществуващ закон383ратифицират договор230въвеждат нова материя88бюджетни12постановления на Министерския съвет1 334наредби583решения на Министерския съвет569
Първите четири числа са закони на Народното събрание по вид; следващите са актове на самия Министерски съвет.
законите, въвеждащи нова материя, без вече разказаните по-горе
19 април 2006 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 гза 61 · против 166 · въздържали се 1 · гласували 228 · за приемане са нужни 121 от 240[66]
2 март 2007 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 60 · против 163 · въздържали се 1 · гласували 224 · за приемане са нужни 121 от 240[67]
23 октомври 2007 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 61 · против 160 · въздържали се 1 · гласували 222 · за приемане са нужни 121 от 240[68]
22 февруари 2008 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · неговата корумпираностза 86 · против 149 · въздържали се 0 · гласували 235 · за приемане са нужни 121 от 240[69]
11 април 2008 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · обвързаността му с организираната престъпност
30 юли 2008 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 84 · против 150 · въздържали се 1 · гласували 235 · за приемане са нужни 121 от 240[70]
26 февруари 2009 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · цялостната политика на правителствотоза 85 · против 148 · въздържали се 0 · гласували 233 · за приемане са нужни 121 от 240[71]
Държавен вестник · „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“, приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. · https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=2973↩
Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия · ДВ бр. 102 от 2006-12-19 · прието 2006-12-06 · https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=2973↩
Държавен вестник · „Закон за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Чешката република… и Република България и Румъния относно присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз“, приет от Народното събрание на 11 май 2005 г. · https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=205↩
Стенограми на Четиридесетото Народно събрание · регистърът на вотовете в базата ↩
Указателят на Държавен вестник в базата на сайта · 34 106 акта от 2002 до 2026 г., от които 264 с вид „нов“ ↩
Указателят на Държавен вестник в базата на сайта ↩
Държавен вестник, бр. от 2006-04-25 · dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1723 · числата са от стенограмата на заседанието от 2006-04-19 г. ↩
Държавен вестник, бр. от 2007-03-06 · dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=3365 · числата са от стенограмата на заседанието от 2007-03-02 г. ↩
Държавен вестник, бр. от 2007-10-30 · dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=4345 · числата са от стенограмата на заседанието от 2007-10-23 г. ↩
Държавен вестник, бр. от 2008-02-29 · dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=4884 · числата са от стенограмата на заседанието от 2008-02-22 г. ↩
Държавен вестник, бр. от 2008-08-01 · dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=7481 · числата са от стенограмата на заседанието от 2008-07-30 г. ↩
Държавен вестник, бр. от 2009-03-06 · dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=16845 · числата са от стенограмата на заседанието от 2009-02-26 г. ↩