Кризите

През 1996 г. фалират петнайсет банки, а Българската народна банка поставя девет от тях под особен надзор. Спестяванията на хората изчезват заедно с банките, а левът се срива: за по-малко от два месеца доларът се качва от 500 на 3000 лева. Заплатите и пенсиите се обезценяват, докато се получават. През януари 1997 г. протестите ескалират и сградата на Народното събрание е щурмувана. Изходът е политически и институционален едновременно: мнозинството се отказва от мандата, назначава се служебно правителство, провеждат се предсрочни избори, а от 1 юли 1997 г. влиза в сила валутен борд - левът е фиксиран към германската марка и Българската народна банка губи правото да печата пари за бюджета. Този борд работи и до днес.

Отприщва я: Банков срив: на 23 септември 1996 г. Българската народна банка поставя под особен надзор девет търговски банки.

За периода април - октомври 1996 г. фалират 15 банки. През януари и началото на февруари 1997 г. курсът на долара се качва от 500 на 3000 лева за по-малко от два месеца. Хората губят спестяванията си. Протестите ескалират и на 10 януари 1997 г. сградата на Народното събрание е щурмувана.

^[11][12]

И между тях: Стефан Софиянски

Мерки: Особен надзор и обявяване в несъстоятелност на банки; споразумение между политическите сили за предсрочни избори; договаряне на паричен съвет с Международния валутен фонд.

Как свършва: През февруари 1997 г. управляващото мнозинство се отказва от мандата и се назначава служебно правителство. Предсрочните избори са през април 1997 г. На 1 юли 1997 г. влиза в сила валутен борд: левът е фиксиран към германската марка при 1000 лева за марка.

Деветдесет и седемте дни са пресметнати от собствените ни данни за кабинетите - времето под служебно управление между двете редовни правителства.

Фалитът на американската банка „Лемън Брадърс“ през септември 2008 г. спира международното кредитиране. България не е засегната през банките си, а през парите отвън: чуждестранните инвестиции, които дотогава растат бързо, спират почти изведнъж, а с тях спира и строителството, което те движат. През 2009 г. брутният вътрешен продукт намалява, а безработицата тръгва нагоре. Правителството замразява разходи и ползва фискалния резерв. Спадът спира през 2010 г., но заетостта се връща към нивата отпреди кризата едва след 2015 г. - тоест последицата трае години след като кризата е обявена за приключила.

Отприщва я: Фалитът на „Лемън Брадърс“ на 15 септември 2008 г. и свиването на международното кредитиране.

Чуждестранните инвестиции, които дотогава растат бързо, спират. Строителството се свива. През 2009 г. брутният вътрешен продукт намалява, а безработицата тръгва нагоре и остава висока няколко години.

^[13]

Мерки: Замразяване на разходи в бюджета; ползване на фискалния резерв.

Как свършва: Спадът спира през 2010 г., но заетостта се връща към нивата отпреди кризата едва след 2015 г.

Числа за спада на БВП тук не се дават, докато не се вземат от серия на НСИ или Евростат.

През една година правителството е сменено два пъти от улицата. Първата вълна тръгва през януари 2013 г. от сметките за ток, обхваща над трийсет града и на 20 февруари Бойко Борисов подава оставката на кабинета си. Втората тръгва на 14 юни, когато Народното събрание избира Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ - изборът е отменен пет дни по-късно, но ежедневните протести продължават повече от година. Правителството на Пламен Орешарски подава оставка и през август 2014 г. е сменено от служебен кабинет. Резултатът от двете вълни е един и същ: предсрочни избори, съответно през май 2013 г. и през октомври 2014 г.

Отприщва я: Високите сметки за ток през зимата на 2013 г., а по-късно - изборът на Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Протестите започват в края на януари 2013 г. и обхващат над трийсет града. На 19 февруари 2013 г. в София има сблъсъци, а на сутринта на 20 февруари Бойко Борисов подава оставката на правителството си.

На 14 юни 2013 г. Народното събрание избира Делян Пеевски за председател на ДАНС по предложение на министър-председателя. Същия ден започват ежедневни протести под знака #ДАНСwithme. Решението е отменено на 19 юни, но протестите продължават над година.

^[14][15]

И между тях: Марин Райков · Пламен Орешарски · Георги Близнашки

Мерки: Отмяна на избора за председател на ДАНС; оставка на правителството; предсрочни избори през май 2013 г. и през октомври 2014 г.

Как свършва: Правителството на Пламен Орешарски подава оставка и на 6 август 2014 г. е сменено от служебен кабинет. Следват предсрочни избори.

Сто и седемдесетте дни са пресметнати от собствените ни данни: служебните кабинети Райков и Близнашки. Периодът дава два предсрочни вота за по-малко от две години.

След първите потвърдени случаи Народното събрание обявява извънредно положение на 13 март 2020 г. - за пръв път откакто действа конституцията от 1991 г. Затварят се училища, заведения и търговски центрове, ограничава се придвижването. От средата на май извънредното положение е заменено с извънредна епидемична обстановка, която се удължава многократно в следващите две години. Държавата подпомага заетостта по схема за запазване на работни места, а от началото на 2021 г. започва ваксинация. Извънредната епидемична обстановка е отменена от 1 април 2022 г.

Отприщва я: Първите потвърдени случаи в страната през март 2020 г.

На 13 март 2020 г. Народното събрание обявява извънредно положение - за пръв път от приемането на конституцията от 1991 г. Затварят се училища, заведения и търговски центрове. От средата на май 2020 г. извънредното положение е заменено с извънредна епидемична обстановка, която се удължава многократно.

^[16][17]

И между тях: Стефан Янев I · Стефан Янев II

Мерки: Извънредно положение и извънредна епидемична обстановка; ограничения за придвижване и събиране; схема за подпомагане на заетостта; ваксинация от началото на 2021 г.

Как свършва: Извънредната епидемична обстановка е отменена от 1 април 2022 г.

Брой починали тук не се дава, докато не се вземе от серия на НСИ или Евростат за свръхсмъртност. Записът е за кризата, не за числото.

Протестите тръгват след акция на прокуратурата в президентството на 9 юли 2020 г. и след случая с достъпа до плажа при Росенец. Исканията са две - оставка на правителството и на главния прокурор. Протестите са ежедневни в София и в други градове и продължават през есента. За разлика от 2013 г. те не свалят кабинета: правителството не подава оставка и доизкарва мандата си, а предложеният проект за нова конституция не е приет. Смяната идва по редовен път - на изборите през април 2021 г., които обаче не дават мнозинство за съставяне на правителство. Оттам започва изборната спирала.

Отприщва я: Акция на прокуратурата в президентството на 9 юли 2020 г. и случаят с плажа при Росенец.

Ежедневни протести в София и други градове с искане за оставка на правителството и на главния прокурор. Продължават през есента на 2020 г. Правителството не подава оставка и остава до края на мандата.

^[18]

Мерки: Предложен, но неприет проект за нова конституция; смяна на няколко министри.

Как свършва: Правителството доизкарва мандата си. Редовните избори на 4 април 2021 г. не дават мнозинство за съставяне на кабинет - оттам започва изборната спирала.

На изборите от 4 април 2021 г. нито една партия не успява да състави правителство и мандатите се връщат неизпълнени. Оттам започва редуване, което трае пет години: служебни кабинети, назначавани от президента, и краткотрайни редовни правителства. По данните в този сайт между 12 май 2021 г. и 8 май 2026 г. страната е под служебно управление 883 дни - близо половината от периода. Служебният кабинет не се отчита пред Народното събрание и не прокарва програма, тоест дълги отсечки от тези пет години минават без законодателна работа. Промените в конституцията от 2023 г. стесняват избора на президента при назначаване на служебен министър-председател. Спиралата свършва с изборите през 2026 г., които дават мнозинство, и на 8 май 2026 г. встъпва редовно правителство.

Отприщва я: Изборите на 4 април 2021 г.: нито една от партиите не успява да състави кабинет и мандатите се връщат неизпълнени.

Най-дългият период без устойчиво редовно управление в новата история на страната. Един след друг се редуват служебни кабинети, назначавани от президента, и краткотрайни редовни правителства. По собствените ни данни между 12 май 2021 г. и 8 май 2026 г. страната е под служебно управление 883 дни - близо половината от времето.

^[19][20][21]

И между тях: Стефан Янев I · Стефан Янев II · Кирил Петков · Гълъб Донев I · Гълъб Донев II · Николай Денков · Димитър Главчев I · Димитър Главчев II · Росен Желязков · Андрей Гюров

Мерки: Промени в конституцията от 2023 г., които стесняват избора на президента при назначаване на служебен министър-председател.

Как свършва: Изборите през 2026 г. дават мнозинство и на 8 май 2026 г. встъпва редовно правителство.

Краят на кризата е отбелязан тясно - по датата, на която встъпва редовно правителство с мнозинство. Това е факт, не оценка дали нестабилността е приключила.

На 27 април 2022 г. „Газпром“ спира доставките на природен газ след отказа те да се плащат в рубли. България дотогава внася почти целия си газ оттам, тоест спирането е не поскъпване, а изчезване на източника. Цените на газа и на тока се качват рязко, а инфлацията става двуцифрена за пръв път от края на деветдесетте години. Държавата компенсира небитовите потребители на ток, договаря газ от Азербайджан и внася втечнен газ през интерконектора с Гърция. Цените се успокояват през 2023 г., а инфлацията се връща към еднозначни стойности.

Отприщва я: Спирането на доставките на природен газ от „Газпром“ на 27 април 2022 г. след отказа да се плаща в рубли.

Цените на природния газ и на електроенергията се качват рязко. Инфлацията става двуцифрена за пръв път от края на деветдесетте години. Търсят се доставки от Азербайджан и втечнен газ през Гърция.

^[22][23]

И между тях: Гълъб Донев I · Гълъб Донев II

Мерки: Компенсации за небитовите потребители на ток; договор за азерски газ; използване на интерконектора с Гърция.

Как свършва: Цените се успокояват през 2023 г., а инфлацията се връща към еднозначни стойности.

Стойността на пиковата инфлация не се дава тук, докато не се вземе от серия на НСИ или Евростат.