Най-дългият мандат в целия регистър - 3631 дни. При него страната получава първите си километри магистрала и детската смъртност пада с една трета.
Встъпва
7 юли 1971 г.
Напуска
16 юни 1981 г.
Дни на власт
3631
Как приключва
оставка
Вид
редовно
Коалиция
БКП, БЗНС
Президент
Тодор Живков
Проверка
един документ
Как идва на власт
Шестото народно събрание се събира за първи път на 7 юли 1971 г. - първата сесия по новата конституция, утвърдена същата година чрез всенародно гласуване. Присъстват 380 народни представители.[1]
Дневният ред има десет точки. По осмата Тодор Живков, вече избран за председател на новосъздадения Държавен съвет, предлага състава му. По десетата Станко Тодоров предлага състава на правителството.[1]
На 8 юли предложението се чете в залата и се гласува общо за всички членове. Председателстващият Георги Трайков пита има ли против - няма - и обявява: „Приема се единодушно.“[2]
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
1971Съставя се на първата сесия по новата конституция[2]Конституцията от 1971 г. е утвърдена чрез всенародно гласуване. На 7 юли Шестото народно събрание избира Тодор Живков за председател на новосъздадения Държавен съвет, а Станко Тодоров за председател на Министерския съвет; на 8 юли гласува целия състав наведнъж и го приема единодушно.
1971Създава министерство с опазването на природната среда в името си[2]Янко Марков е министър на горите и опазване на природната среда - първият път, в който природната среда влиза в наименованието на министерство.
1973Въвежда социалната пенсия[3]Нов раздел VI в Закона за пенсиите. По новия чл. 45а, ал. 1 социална пенсия се отпуска на две групи: инвалиди с I и II група инвалидност, навършили 16 години, и хора над 70 години, чийто годишен доход на член от семейството е под половината от сбора на минималните работни заплати. Дотогава пенсия се получава срещу трудов стаж; оттук нататък има и пенсия без стаж.
1973Приема Закон за собствеността на гражданите[4]Обнародван в Държавен вестник, бр. 26 от 30 март 1973 г. Законът има четири глави, изписани в него така: „Имоти, притежавани от гражданите“; „Прехвърляне и придобиване на недвижими имоти от граждани“; „Отнемане в полза на държавата на нетрудови доходи, получени от граждани“; „Деклариране на недвижими имоти от граждани“. Текстът на членовете е заличен при отменяването му и в правно-информационната система остава само следата от измененията.
1974Пуска първия ток от АЕЦ „Козлодуй“[5]На 24 юли 1974 г. в енергийната система влиза първият ток, произведен в атомна централа в България. Първият реакторен блок е официално открит на 4 септември същата година. Строителството започва през 1970 г., при предишния кабинет.
1974Прави първата копка на автомагистрала „Хемус“[6]На 4 октомври 1974 г. Проектът предвижда 418 километра между София и Варна. Петдесет години по-късно магистралата не е завършена.
1976Пуска първите километри магистрала[7]Дължината на автомагистралите в страната е нула до 1975 г. включително. През 1976 г. става 10 км.
1978Влиза в експлоатация ТЕЦ „Марица-изток 3“[8]Централата е пусната и присъединена към електроенергийната мрежа в периода 1978-1981 г.
1979Прави първата копка на софийското метро[9]Строителството на първите пет станции започва през 1979 г. с първа копка на станция „Вардар“. Първият участък се пуска в движение деветнайсет години по-късно.
1979Възлага изработването на първия български персонален компютър[10]През октомври 1979 г. Държавният комитет за наука и технически прогрес дава заданието на Института по техническа кибернетика и роботика при Българската академия на науките. През 1980 г. Иван Марангозов и инженер Кънчо Досев създават ИМКО-1 - „индивидуален микрокомпютър“, разработен по модела на Apple II: 48 KiB оперативна и 12 KiB постоянна памет, процесор 6502 на 1 MHz, текст 40 на 24 знака. Цената е 4 190 лв. Първото му международно показване е на симпозиум по роботика в Англия.
1979Изпраща първия български космонавт[11]На 10 април 1979 г. от космодрума Байконур излита „Союз-33“ с Георги Иванов и съветския космонавт Николай Рукавишников. Полетът трае 1 денонощие, 23 часа и 1 минута и завършва с приземяване в Казахстан. България става шестата държава в света с космонавт.
1981Оставя 152 километра магистрала[12]От нула в началото на мандата до 152 км в края - 120 от тях само през 1980 г. Това е втората по големина разлика за мандат в цялата серия, след 187 км при първия кабинет на Бойко Борисов.
1981Детската смъртност пада от 26,4 на 18,8 на хиляда живородени[13]За десетте години на мандата. Продължителността на живота остава на място - 70,9 години през 1971 г. и 71,6 през 1981 г.
1981Пуска 152 км магистрала[14]В началото на мандата дължината на магистралите е 0 км, в края - 152 км. Разликата не значи, че всичко е започнато от този кабинет: магистралата се строи през няколко правителства. Значи, че при него е пуснато движението по толкова километра.
1981Внася оставката на правителството и става председател на Народното събрание[15]На 16 юни 1981 г., на първата сесия на новоизбраното Осмо народно събрание. Оставката е точка 3 от дневния ред. Същото заседание избира Станко Тодоров за председател на Народното събрание, а за председател на Министерския съвет - Гриша Филипов.
Репресии
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
1972-1974Принудителна смяна на имена на българи мюсюлмани[16]Проведена е кампания за смяна на имената на българи мюсюлмани в Родопите. При съпротива в отделни села е използвана сила.от 1 януари 1972 г. до 31 декември 1974 г. основание: Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ДВ бр. 37/05.05.2000
Започнато преди, довършено после
Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.
Строежът започва през 1970 г., първият ток влиза в мрежата през 1974 г., а четирите най-стари блока се спират между 2002 и 2006 г. като условие за членството в Европейския съюз.
1970Тодор Живков[17]Започва изграждането на първата атомна електроцентрала в страната.започва
1974Станко Тодоров - този кабинет[5]На 24 юли 1974 г. първият ток от атомна централа влиза в енергийната система; първият блок е официално открит на 4 септември.продължава
1999Иван Костов[18]Подписва меморандума с Европейската комисия на 29 ноември 1999 г. Самите спирания остават за следващите кабинети.започва
От заданието през октомври 1979 г. до 530 компютърни клуба през 1987 г.
1979Станко Тодоров - този кабинет[10]Държавният комитет за наука и технически прогрес възлага на Института по техническа кибернетика и роботика при БАН да разработи персонален компютър. През 1980 г. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев създават ИМКО-1.започва
1983Гриша Филипов[21]Първата голяма серия „Правец-82“ излиза от Приборостроителния завод в Правец. От 1985 г. той е Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника.продължава
1987Георги Атанасов[22]Компютърните клубове в страната стават 530; първите компютърни зали в софийските училища работят от началото на 80-те.продължава
Първата копка е през 1979 г. на станция „Вардар“, след което строителството спира за години. Първият участък тръгва чак през 1998 г. Оттам нататък мрежата расте на части при всяко следващо правителство: днес метрото е 55 километра с 50 станции по четири маршрута, тоест по-голямата част от него е построена след първото пускане.
1979Станко Тодоров - този кабинет[9]Първа копка на станция „Вардар“; започва строителството на първите пет станции.започва
1998Иван Костов[23]На 28 януари 1998 г. тръгва първият участък: пет станции и 6,5 км от „Сливница“ до „Константин Величков“ - деветнайсет години след първата копка.завършва
1999Иван Костов[23]На 17 септември 1999 г. се открива станция „Опълченска“.продължава
2000Иван Костов[23]На 31 октомври 2000 г. се открива „Сердика“ и линията стига 8,1 км.продължава
2009Сергей Станишев[23]На 8 май 2009 г. тръгва участъкът от „Стадион Васил Левски“ до „Младост 1“ - пет станции и 5,7 км.продължава
2009Бойко Борисов I[23]През септември 2009 г. двата лъча на първата линия се свързват и се открива станцията при Софийския университет.продължава
2012Бойко Борисов I[23]На 25 април 2012 г. се откриват „Цариградско шосе“ и „Младост 3“. На 31 август 2012 г. тръгва втората линия - единайсет станции и 13 км от „Обеля“ до „Витоша“.продължава
2015Бойко Борисов II[23]На 2 април 2015 г. метрото стига летище София - четири станции по северния лъч. На 8 май 2015 г. се открива южният лъч до Бизнес парк София - три станции.продължава
2016Бойко Борисов II[23]На 20 юли 2016 г. се открива станция „Витоша“.продължава
2020Бойко Борисов III[23]На 26 август 2020 г. тръгва третата линия: осем станции и 14,2 км от „Цар Борис III“ до „Хаджи Димитър“.продължава
2021Бойко Борисов III[23]На 24 април 2021 г. третата линия се удължава до „Горна баня“ - още четири станции.продължава
2026Румен Радев[23]На 14 август 2026 г. третата линия се удължава от „Хаджи Димитър“ до „Ген. Владимир Вазов“ - три станции.продължава
2026Росен Желязков[24]По данни на „Метрополитен“ ЕАД действащото метро е 55 километра с 50 станции по четири маршрута. Строят се още десет станции, с които мрежата да стигне 61 километра и 57 станции.продължава
Първата копка е през 1974 г. за 418 километра между София и Варна. Петдесет години по-късно в експлоатация са участъците София - Боаза и Белокопитово - Варна, а 134,2 километра в средата още не са построени.
1974Станко Тодоров - този кабинет[6]Първа копка на 4 октомври 1974 г. Проектът предвижда 418 километра между София и Варна.започва
2018Бойко Борисов III[25]На 20 декември 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възлага на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД оставащите 134,2 километра - от км 87+800 до км 222+000, разделени на шест участъка - с договор № Д-122 за 1 124 880 000 лв. без данък добавена стойност. Възлагането е по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, тоест на държавно дружество без търг. Записаната цел е строителството да приключи до 2023 г.продължава
2024Димитър Главчев II[26]Петдесет години след първата копка магистралата не е завършена.продължава
България е шестата държава в света, чийто гражданин лети в Космоса - след Съветския съюз, Съединените щати, Чехословакия, Полша и Германската демократична република. От първия полет на човек до април 2025 г. в Космоса са били 665 души по броенето на World Space Flight. Двама от тях са българи.
1979Станко Тодоров - този кабинет[11]На 10 април 1979 г. Георги Иванов лети със „Союз-33“; полетът трае 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. България става шестата държава в света с космонавт.започва
1988Георги Атанасов[27]На 7 юни 1988 г. Александър Александров лети със „Союз ТМ-5“; 9 денонощия и 20 часа, седем от които на станцията „Мир“, и 59 научни експеримента.продължава
Какво може да притежава един човек: от закона през 1973 г. до пълната му отмяна на 13 март 1990 г.
1973Станко Тодоров - този кабинет[28]Законът е обнародван в ДВ, бр. 26 от 30 март 1973 г. с четири глави: имоти, притежавани от гражданите; прехвърляне и придобиване на недвижими имоти; отнемане в полза на държавата на нетрудови доходи; деклариране на недвижими имоти.започва
1990Андрей Луканов I[29]Всички членове са отменени с ДВ, бр. 21 от 13 март 1990 г.завършва
Строителството започва през 1974 г. с план да се правят по около сто километра годишно и пръстенът да е затворен най-късно до 1988 г. Магистралата е завършена на 15 юли 2013 г. - трийсет и девет години след първата копка и двайсет и пет години след срока. През това време един кабинет я дава на концесия, друг я строи с европейски пари, а трети я открива.
1974Станко Тодоров - този кабинет[30]Започват строителните работи по магистралите. Планът е да се изграждат по около сто километра годишно и пръстенът да бъде затворен най-късно до 1988 г.започва
1995Жан Виденов[30]В края на 1995 г. се пуска участъкът Пловдив - Оризово, 32,5 километра. Това е единственото парче, пуснато в експлоатация през цялото десетилетие.продължава
2004Симеон Сакскобургготски[31]С Решение № 1043 от 30 декември 2004 г. пътят Калотина - Софийски околовръстен път - Оризово - Стара Загора - Нова Загора - Ямбол - Карнобат - Бургас се дава на концесия за 35 години. Концесията не построява магистралата: оставащите участъци се изграждат шест години по-късно с европейски средства.продължава
2010Бойко Борисов I[32]Започва строителството на трите оставащи лота - общо 115,18 километра: лот 2 Стара Загора - Нова Загора (31,8 км) на 9 юни, лот 3 Нова Загора - Ямбол (35,7 км) на 2 август и лот 4 Ямбол - Карнобат (49,08 км) на 6 октомври 2010 г. Финансирането е 80 на сто от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 20 на сто от държавния бюджет.продължава
2012Бойко Борисов I[32]Пускат се лот 2 на 1 юли и лот 3 на 12 юли 2012 г. - общо 67,5 километра.продължава
2013Пламен Орешарски[32]Лот 4 е завършен на 30 май 2013 г. - ден след като този кабинет встъпва - и се пуска в експлоатация на 15 юли 2013 г. С него магистралата София - Бургас е цяла. Строителството на последния лот минава изцяло през предишния кабинет; откриването е при този.завършва
България по света
Станало при този кабинет. Изпращането на екип или мисия е решение на правителството и се приписва на него; откритие на човек в чужд университет - не. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Какъв
Начин
Дело
7 септември 1978 г.
комунистически режимГеорги Марков[35]Писател и журналист. Емигрира през 1969 г. Води предавания за Би Би Си, Дойче веле и Радио „Свободна Европа“, където чете задочните си репортажи за България.Лондон
журналист
убийство от Държавна сигурност
не
Инциденти и бедствия
Общо 108 загинали при този кабинет. Станало при този кабинет. Това не е приписване на вина: правителството не предизвиква земетресение. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Общо 1 загинали при този кабинет. Станало при този кабинет. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Вид
загинали
7 септември 1978 г.
Покушението срещу Георги Марков[37]Писателят и публицист Георги Марков е нападнат в Лондон и умира четири дни по-късно. В Народното събрание убийството е приписано на български и съветски тайни служби - и веднага оспорено от залата.Лондон
pravosadie
1
Историите
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Първите километри магистрала
До 1975 г. включително дължината на автомагистралите в страната е нула. През 1976 г. става 10 км и стои така четири години. През 1980 г. скача на 120, а през 1981 г. - на 152.[7]
Разликата от 152 километра за мандат е втората по големина в цялата серия. По-голяма има само една: 187 км при първия кабинет на Бойко Борисов.[12]
Децата и хората
Детската смъртност пада от 26,4 на 1000 живородени през 1971 г. на 18,8 през 1981 г. Спадът е равномерен, година след година, без скок.[38]
Населението расте от 8 536 395 души в началото на мандата на 8 891 117 в края. Това е последното десетилетие, в което расте.[39]
Изселването не е равномерно. В повечето години нетната миграция е между минус хиляда и минус дванадесет хиляди души, но през 1975 г. е минус 38 071, а през 1978 г. - минус 62 769.[40]
Девет години и единадесет месеца
3631 дни на власт. Това е най-дългият мандат в регистъра. Следващият е на Тодор Живков с 3152 дни, а най-дългият след 1989 г. - на Иван Костов с 1525.[41]
Числата в таблица
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
Стенограма на Шестото народно събрание, първа сесия, второ заседание, 8 юли 1971 г. - предложение на председателя на Министерския съвет за избиране на състава на правителството, гласувано общо и прието единодушно, https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/46/ID/2977↩
Закон за изменение на Закона за пенсиите, обнародван в Държавен вестник, бр. 53 от 1973 г., нов раздел VI, чл. 45а. Видът пенсия се пренася по-късно в Кодекса за социално осигуряване от 1999 г. под името „социална пенсия за старост“ - кодексът не я въвежда, а я наследява. ↩
Държавен вестник · „Закон за собствеността на гражданите“, обн. ДВ, бр. 26 от 30 март 1973 г.; изменян и допълван през 1973, 1975, 1977, 1980, 1984, 1986, 1988 и 1989 г.; отменен с ДВ, бр. 21 от 13 март 1990 г. · текст в свободната зона на „Сиела Норма“: https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2127836161/issue/469↩
Изчислено от серията „Магистрали в експлоатация“ в базата на сайта ↩
Серии „Детска смъртност“ и „Очаквана продължителност на живота“ в базата на сайта ↩
Изчислено от показателя „Дължина на автомагистралите“ - разликата между стойността за 1971 и за 1981 г. ↩
Стенограма на Осмото народно събрание, първа сесия, първо заседание, 16 юни 1981 г. · дневен ред, точка 3: „Предложение от председателя на Министерския съвет за оставката на правителството“, https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/48/ID/2901↩
Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г., официален раздел · приет от XXXVIII Народно събрание на 26 април 2000 г., обнародван с Указ № 131 от 27 април 2000 г. ↩
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 15 неща за 9,9 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета