Сайтът твърди неща за сто и четирийсет и седем години и за 78 правителства. Тази страница казва по какви правила ги твърди и кога мълчи.
Записът казва какво е станало, кога, къде и от кого. Оценката е отделно поле и се цитира с приписване - „според мотивите на вносителя…“, а не като наше твърдение.
Запис без поне един проверим документ или адрес не се публикува. Стои в чернова, докато източникът дойде.
Всеки кабинет получава едни и същи полета и категории - и този, за когото има месечни данни, и този, за когото има само три указа.
Неизвестна дата, число или партия остават празни. Правдоподобна стойност не се попълва - по-добре празно, отколкото невярно.
До всеки запис стои на какво стъпва - и това не се крие, когато е малко.
Правилото не е „два документа“, а два различни органа. Два указа на президента са един източник. Указ и решение на Народното събрание са два.
Приемане, влизане в сила и обнародване са три различни неща и се разграничават. Датата се чете от текста на документа, не от броя, в който е обнародван.
До 31 март 1916 г. България живее по юлианския календар; на следващия ден става 14 април 1916 г. Всеки документ отпреди това носи дата по стар стил, а разликата през XIX век е 12 дни. Тоест половината история на страната има по две законни дати.
Половината спорове за „кой какво е направил“ са спорове за приписването, не за фактите. Затова то е правило, а не преценка за всеки случай.
Не всички източници са равни и редът им не е по удобство.
Половината от онова, което едно правителство прави, не минава през закон: лотове от магистрала, безплатни лекарства за деца, електронни рецепти, закриване на блокове в АЕЦ, спасителни хеликоптери, помощ за друга държава. Тези решения са на Министерския съвет, на министерство или на възложител по обществена поръчка, и в Държавен вестник ги няма. Точно те обаче се помнят.
Актовете на държавата - указ, постановление, решение, съдебен акт, стенограма - са извън авторското право и се цитират дословно и щедро. Точно те са и най-силното доказателство.
Четири държави в шест периода, и данните за тях не са еднакво плътни. За едни има месечни серии и пълен архив; за други - само състав, дати и актове.