Тодор Бурмов1879-1879Климент Браницки1879-1880Драган Цанков1880-1880Петко Каравелов1880-1881Йохан Казимир Ернрот1881-1882Леонид Соболев1882-1883Драган Цанков1883-1884Петко Каравелов1884-1886Васил Радославов1886-1887Константин Стоилов1887-1887Стефан Стамболов1887-1894Константин Стоилов1894-1899Димитър Греков1899-1899Тодор Иванчов1899-1901Рачо Петров1901-1901Петко Каравелов1901-1901Стоян Данев1901-1903Рачо Петров1903-1906Димитър Петков1906-1907Димитър Станчов1907-1907Петър Гудев1907-1908Александър Малинов1908-1911Иван Евстратиев Гешов1911-1913Стоян Данев1913-1913Васил Радославов1913-1918Александър Малинов1918-1918Теодор Теодоров1918-1919Александър Стамболийски1919-1923Александър Цанков1923-1926Андрей Ляпчев1926-1931Александър Малинов1931-1931Никола Мушанов1931-1934Кимон Георгиев1934-1935Пенчо Златев1935-1935Андрей Тошев1935-1935Георги Кьосеиванов1935-1940Богдан Филов1940-1943Добри Божилов1943-1944Иван Багрянов1944-1944Константин Муравиев1944-1944Кимон Георгиев1944-1946Георги Димитров1946-1949Васил Коларов1949-1950Вълко Червенков1950-1956Антон Югов1956-1962Тодор Живков1962-1971Станко Тодоров1971-1981Гриша Филипов1981-1986Георги Атанасов1986-1990Андрей Луканов I1990-1990Андрей Луканов II1990-1990Димитър Попов1990-1991Филип Димитров1991-1992Любен Беров1992-1994Ренета Инджова1994-1995Жан Виденов1995-1997Стефан Софиянски1997-1997Иван Костов1997-2001Симеон Сакскобургготски2001-2005Сергей Станишев2005-2009Бойко Борисов I2009-2013Марин Райков2013-2013Пламен Орешарски2013-2014Георги Близнашки2014-2014Бойко Борисов II2014-2017Огнян Герджиков2017-2017Бойко Борисов III2017-2021Стефан Янев I2021-2021Стефан Янев II2021-2021Кирил Петков2021-2022Гълъб Донев I2022-2023Гълъб Донев II2023-2023Николай Денков2023-2024Димитър Главчев I2024-2024Димитър Главчев II2024-2025Росен Желязков2025-2026Андрей Гюров2026-2026Румен Радев2026-днес
Княжество България

Петко Каравелов

Кабинетът на Съединението. Пет дни след 6 септември 1885 г. министър-председателят сам чете от трибуната словото, с което князът признава съединената страна.

Встъпва29 юни 1884 г.
Напуска21 август 1886 г.
Дни на власт783
Как приключвасвален
Видредовно
КоалицияЛиберална партия
Датите са постар стил
ПрезидентАлександър I Батенберг
Проверкаедин документ

Единайсети септември в салона на военното училище

Съединението е обявено в Пловдив на 6 септември 1885 г. по стар стил. Два дни по-късно, на 8-и, князът го признава от Велико Търново. На 11-и Народното събрание се събира - но не в своята зала, а в приготвен за целта салон в Първото военно училище.[1]

Словото не го чете князът. Чете го министър-председателят Петко Каравелов, „упълномощен от Негово Височество“, от представителската трибуна.[1]

В самото слово стои и ролята на кабинета: признаването е станало „със съгласието на правителството си, избрано от средата на Народното събрание“. Правителството вече е взело „мерки и разпореждания“ и предстои да ги внесе за одобрение.[1]

Дневникът вписва края: „Следват шумни продължителни ръкопляскания с гръмогласни викове: „ура“, „да живее Негово Височество“, „да живее съединена България“.“ След това секретарят чете списъка: от 195 представители присъстват 143.[1]

Какво свърши

Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.

Големи събития

Станали по времето на този кабинет. Ролята казва дали кабинетът е извършителят, или само е управлявал тогава - при повечето е второто. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

КогаКаквоКакво сменя
6 септември 1885 г. (стар стил)Съединението[2]Пловдивдържавно устройство

Преврати

Смяна на властта извън конституционния ред. Ролята казва какво се случва с ТОЗИ кабинет - свален ли е, или идва с преврата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

КогаКаквоВид
9 август 1886 г. (стар стил)Детронацията на княз Александър I[3]група офицери, подкрепени от РусияСофиясвален с преврата този кабинетвоенен преврат

Войни

Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Войната минава през няколко кабинета и затова тук е изписано какво прави ТОЗИ - обявява я, води я или подписва мира. Това е роля, не вина. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

КогаКаквоСрещу когозагинализа целия период
2 ноември 1885 г. (стар стил)Сръбско-българската война[4]Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, Видинводена при този кабинетКралство Сърбия550

Състав

1 министри, както са назовани в акта.[5]

ДлъжностИме
председател на Министерския съвет и министър на финанситеПетко Каравелов В стенограмата: „Приподписалъ: Предсѣдатель на Министерский Съвѣтъ и Министръ на Финансите, Каравеловъ“.

Свързани истории

Кабинетът преди тозиДраган Цанков, 1883Кабинетът след тозиВасил Радославов, 1886

Регистрите

Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.

Знакови убийствапо години и кабинетиИнциденти и бедствияпо години и кабинетиАтентати и покушенияцелият регистърВойните и загиналитешест войни, 1879 - днесЗаплати и покупателна способностпо години и кабинети

Източници

номерата в текста водят дотук
  1. Стенограма на IV обикновено народно събрание, откриване на третата извънредна сесия, 11 септември 1885 г. (стар стил) - словото на княза за Съединението, прочетено от председателя на Министерския съвет · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/14/ID/9641 · текстът е разчетен от скан
  2. Хроника на Съединението от 6 септември 1885 г.
  3. „Деветоавгустовски преврат“ - отправна точка; датата е общоизвестна
  4. „Войните на България“ - раздел „Сръбско-българска война (1885-1886 г.)“, документален корпус на Държавна агенция „Архиви“
  5. IV обикновено народно събрание, заседание от 31 януари 1885 г. (стар стил) · указ, приподписан от председателя на Министерския съвет · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/14/ID/9200

Какво още не е въведеноплътност: 3 неща за 2,2 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета

Не използваме бисквитки

Коригирай или допълни

Видяхте сгрешена дата, число или липсващ запис? Кажете го тук. Поправката се вписва заедно с източника, по който е сверена.

Само за да отговорим. Не се показва никъде.

Искаме източник за всяко твърдение. Сайтът не записва мнения, а проверими факти: указ, стенограма, съдебен акт, официална статистика. Поправка с посочен документ влиза бързо; без документ остава да чака проверка.