Не едно събитие, а период: взривове пред офиси, автомобили и заведения, свързвани от източниците със силовите групировки. Осъдени почти няма.
След 1989 г. се появяват охранителни и застрахователни фирми, израснали от спортни среди, които източниците наричат силови групировки. Спорът между тях се води и с взривни устройства - пред офиси, под автомобили, пред заведения.[1]
Отделно от взривовете, същият период дава и вълна поръчкови убийства. По обобщения на публикации след 1989 г. те са над 150, извършвани често посред бял ден в центъра на София, а осъдителните присъди по тях са най-много една.
Число за самите взривове по години не е набавено от официална серия. Затова тук стои описанието на периода, а не брой.
В началото на деветдесетте се появяват охранителни и застрахователни дружества, израснали от спортни среди. Източниците ги наричат силови групировки. Те предлагат защита срещу плащане и се делят помежду си на територии.[2]
Спорът за територия се води и с взривни устройства: пред офиси, под автомобили, пред заведения. Част от тях остават без пострадали, други - не.[2]
Официална серия с брой на взривовете по години не е набавена. Затова този запис описва период, а не брои случаи.[3]
Обобщенията на публикации дават над 150 поръчкови убийства след 1989 г., извършвани често посред бял ден в центъра на София. Осъдителните присъди по тях са най-много една, като и по това източниците се разминават.[4]
Това число брои убийства, не взривове. Стои тук, защото е от същия период и от същата среда, но не е брой на онова, за което е записът.[4]
Убийствата от този период, за които има набавен източник, стоят поименно в регистъра на знаковите убийства, всяко с датата си, с кабинета по това време и с това дали делото е приключило.[3]
По повечето случаи няма обвинени и няма присъди. Приписването на конкретна групировка в публикациите не е съдебно установено.
Отделните убийства от този период, за които има източник, стоят поименно в регистъра на знаковите убийства.