Взрив дванайсет минути след полунощ в подлеза на Народния дворец на културата. Извършител не е посочен.
Взривът е в 0,12 ч. Устройството е поставено в долната част на стълбите откъм бул. „Витоша“, на площадката между билетния център ЦКТОН и магазина за сувенири.[1]
Силата му е с тротилов еквивалент 1200-1400 грама по данни на пресцентъра на Министерството на вътрешните работи.
В намиращата се наблизо дискотека „Нерон“ по това време има поне 250 души, голяма част от които кандидат-студенти. В „Супер бинго София“ също има посетители. Близо до мястото нощуват пет-шест деца, които също остават невредими.
Унищожена е голяма част от компютрите на билетния център ЦКТОН - единствен по рода си в страната по това време. Общо 15 търговски обекта и входовете към зала „София“ са пострадали от ударната вълна; съседните магазини остават без стъкла и дограма.
Първите оценки за материалните щети са 10-15 милиона лева.
На място са изпратени специализирана група на МВР и противопожарни автомобили; „Бърза помощ“ и „Пирогов“ са в готовност да приемат пострадали. Районът е отцепен. Тридесет посетители на дискотеката и на бингозалата, които са без документи, са отведени в 8-о районно полицейско управление и след това освободени. Шестте деца, които нощуват в подлеза, са разпитани в присъствието на психолог.
Разследването се води от група в Централната служба за борба с организираната престъпност.
Взривът е в 0 часа и 12 минути на 17 юли 1996 г. Устройството е в долната част на стълбите откъм булевард „Витоша“, на площадката между билетния център и магазина за сувенири в подлеза на Народния дворец на културата.[2]
Часът обяснява защо няма загинали: мястото е празно.[3]
За силата на взрива има две числа. Пресцентърът на Министерството на вътрешните работи дава тротилов еквивалент 1200-1400 грама. Публикация от същия период дава 2,5 килограма.[4]
Двете стоят едно до друго, защото не е установено кое от тях стъпва на експертиза. Средно между тях не се смята.[2]
Този запис дълго носеше 1 юли 1996 г. - датата от архивния запис. Но самият текст казваше „в сряда, 12 минути след полунощ“, а 1 юли 1996 г. е понеделник. Двете не можеха да са верни едновременно.[3]
Записът беше отбелязал несъответствието и беше предположил двете съседни срядa - 26 юни или 3 юли. Вярната дата се оказа 17 юли, също сряда, но извън двете предположения. Разпознава се по подробност, която не съвпада случайно: устройството е на площадката между билетния център и магазина за сувенири.[2]
Затова записът беше оставил въпрос, а не поправка. Ако беше „поправил“ датата на 3 юли по логика, днес щеше да носи грешка с вид на проверен факт.[5]
Извършител не е посочен. В деня след взрива се изказват няколко предположения за причината; всяко от тях си остава предположение и нито едно не е потвърдено с обвинение или присъда.[3]
Взривът е от периода, в който подобни случаи са чести. Този период е отделен запис в същия регистър - „Взривовете от деветдесетте“.[6]
Няма загинали. Изрично в репортажа: „По чудо убити и ранени няма.“
Няма ранени по същия източник.
В лева от 1996 г., преди деноминацията. Първоначална оценка на Столичната община и на разследването; двете числа се разминават и затова се пази диапазон.
Случва се в годината на банковите фалити и на зърнената криза, в столица, в която разстрелите посред бял ден вече не изненадват. Експерти по взривни устройства заявяват, че зарядът е бил направен да убива - на мястото са намерени метални осколки, - и че по мащаб това е първият такъв акт в страната. Че няма загинали, е въпрос на час: дванадесет минути след полунощ, а не по светло.
Извършител не е посочен и обвинение не е повдигнато по наличните източници. В деня след взрива се изказват няколко предположения; всяко от тях остава предположение.